17 oct 2012, 11:03

Приказка

767 0 1

Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.
Подгонена от сянка - презглава,

видя как люби се луната със небето
и стегна се в гърдите ù една -
позната и ужасна болка, вляво - при сърцето.
А сянката след дирите ù с вой 
люлееше в клонак кошмарът нощен,
подскачайки от всеки храст и вой,
Алиса разтрепери се до кости.
Дали пък този нощен преследвач,
от който бягаше така неистово,
не беше на една Червена Шапчица добър познат,
изгубил се по пътя си улисан.
От него ли я беше лъхнaл мраз,
да вземе да му се представи в мрака,
да му признае, че от вълк не я е страх,
тя бяга от една любов - ужасно непозната,
която да я приюти във онзи свят,
Алиса не посмя, за съжаление,
и хукна за спасение съвсем сама в нощта,
към своята страна на приключение.
Сега е мъничка като листо
и е на гости във земя, комай жестока.
Объркала е приказката, сто на сто -
Червена Шапчица и вълк живеят тука.
И тъкмо да се предаде - отчаяна, сама в гората,
дочу на майка си гласа отвъд съня:
„- Алиса, ставай, Той е тука и те чака!”




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргало Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...