17.10.2012 г., 11:03

Приказка

768 0 1

Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.
Подгонена от сянка - презглава,

видя как люби се луната със небето
и стегна се в гърдите ù една -
позната и ужасна болка, вляво - при сърцето.
А сянката след дирите ù с вой 
люлееше в клонак кошмарът нощен,
подскачайки от всеки храст и вой,
Алиса разтрепери се до кости.
Дали пък този нощен преследвач,
от който бягаше така неистово,
не беше на една Червена Шапчица добър познат,
изгубил се по пътя си улисан.
От него ли я беше лъхнaл мраз,
да вземе да му се представи в мрака,
да му признае, че от вълк не я е страх,
тя бяга от една любов - ужасно непозната,
която да я приюти във онзи свят,
Алиса не посмя, за съжаление,
и хукна за спасение съвсем сама в нощта,
към своята страна на приключение.
Сега е мъничка като листо
и е на гости във земя, комай жестока.
Объркала е приказката, сто на сто -
Червена Шапчица и вълк живеят тука.
И тъкмо да се предаде - отчаяна, сама в гората,
дочу на майка си гласа отвъд съня:
„- Алиса, ставай, Той е тука и те чака!”




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргало Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...