17.10.2012 г., 11:03 ч.

Приказка 

  Поезия » Любовна
620 0 1

Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.
Подгонена от сянка - презглава,

видя как люби се луната със небето
и стегна се в гърдите ù една -
позната и ужасна болка, вляво - при сърцето.
А сянката след дирите ù с вой 
люлееше в клонак кошмарът нощен,
подскачайки от всеки храст и вой,
Алиса разтрепери се до кости.
Дали пък този нощен преследвач,
от който бягаше така неистово,
не беше на една Червена Шапчица добър познат,
изгубил се по пътя си улисан.
От него ли я беше лъхнaл мраз,
да вземе да му се представи в мрака,
да му признае, че от вълк не я е страх,
тя бяга от една любов - ужасно непозната,
която да я приюти във онзи свят,
Алиса не посмя, за съжаление,
и хукна за спасение съвсем сама в нощта,
към своята страна на приключение.
Сега е мъничка като листо
и е на гости във земя, комай жестока.
Объркала е приказката, сто на сто -
Червена Шапчица и вълк живеят тука.
И тъкмо да се предаде - отчаяна, сама в гората,
дочу на майка си гласа отвъд съня:
„- Алиса, ставай, Той е тука и те чака!”




© Маргало Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??