Захвърли срама си на плажа
една жена от “Нощната стража”.
И босонога, със стъпки солени,
нагази дълбоко вълните големи.

Събрал във сърцето си прилив и отлив,
от дълги години останал без покрив,
подпрял зад гърба си ръце уморени,
един мъж търсеше стъпки солени.

Родена от вятъра, сякаш нарочно
вълна се надигна нахално-порочно,
понеже жената без сили остана,
прегърна я тъмен и див океана.

Мъжът на брега, намерил следите,
отчаян, самотен, проклинаше дните,
които от нея днес го разделят
и делници сиви света му превземат.

Ръка уморена написа на листа:
“Обичам те, мила, далечна и чиста!
Роден съм за тебе, макар и отдавна,
роден да запълня душата ти празна “

Потънала в тъмното тихо удобство,
привидно щастлива от сладкото робство,
жената намери лист във бутилка
със сладко-горчива, натрапчива жилка.

Вкусът се разнесе по нейните устни,
потекоха страсти блажени и вкусни,
сърцето ù в миг се изпълни с копнеж
за обич, за пламък... адски горещ!

Надигна се тъмното, дивото чувство,
което създава любовно изкуство.
Протегна Тя длани самотни към Него,
косите ù сплетоха страстно вретено.

Горяща, пламтяща, дори благородна,
Жената се върна на плажа свободна.
Облече срама си и тихо, на пръсти,
към Него затича със парещи стъпки.

Видял я облечена, румена, знойна,
трептяща, горяща, дори неспокойна,
Мъжът я притегли, с ръце я прегърна,
с очи я съблече, с душа я обгърна.