Приказка
Захвърли срама си на плажа
една жена от “Нощната стража”.
И босонога, със стъпки солени,
нагази дълбоко вълните големи.
Събрал във сърцето си прилив и отлив,
от дълги години останал без покрив,
подпрял зад гърба си ръце уморени,
един мъж търсеше стъпки солени.
Родена от вятъра, сякаш нарочно
вълна се надигна нахално-порочно,
понеже жената без сили остана,
прегърна я тъмен и див океана.
Мъжът на брега, намерил следите,
отчаян, самотен, проклинаше дните,
които от нея днес го разделят
и делници сиви света му превземат.
Ръка уморена написа на листа:
“Обичам те, мила, далечна и чиста!
Роден съм за тебе, макар и отдавна,
роден да запълня душата ти празна “
Потънала в тъмното тихо удобство,
привидно щастлива от сладкото робство,
жената намери лист във бутилка
със сладко-горчива, натрапчива жилка.
Вкусът се разнесе по нейните устни,
потекоха страсти блажени и вкусни,
сърцето ù в миг се изпълни с копнеж
за обич, за пламък... адски горещ!
Надигна се тъмното, дивото чувство,
което създава любовно изкуство.
Протегна Тя длани самотни към Него,
косите ù сплетоха страстно вретено.
Горяща, пламтяща, дори благородна,
Жената се върна на плажа свободна.
Облече срама си и тихо, на пръсти,
към Него затича със парещи стъпки.
Видял я облечена, румена, знойна,
трептяща, горяща, дори неспокойна,
Мъжът я притегли, с ръце я прегърна,
с очи я съблече, с душа я обгърна.
© Мария Цветанова All rights reserved.
