22 ene 2011, 17:55

Приказка

  Poesía
774 0 1

126.

 

 

В горите стари, в дебрите незнайни,

където дъбове вековни има,

живеят същества чудати и потайни,

вселена цяла, но за нас - незрима.

Във клоните - въздушни Елфи,

по-леки от перо на птица,

във корените са зарити делви,

за Леприконите - живителна искрица.

Дървесни духове - в дъбаците прикрити,

от хорски погледи далеч стоят,

а Гномовете малки, под земята скрити,

богатствата си тайно там броят.


От векове живеят в тоз вълшебен свят,

от древните легенди само нам познат.


                                             12.01.2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....