Jan 22, 2011, 5:55 PM

Приказка

  Poetry
775 0 1

126.

 

 

В горите стари, в дебрите незнайни,

където дъбове вековни има,

живеят същества чудати и потайни,

вселена цяла, но за нас - незрима.

Във клоните - въздушни Елфи,

по-леки от перо на птица,

във корените са зарити делви,

за Леприконите - живителна искрица.

Дървесни духове - в дъбаците прикрити,

от хорски погледи далеч стоят,

а Гномовете малки, под земята скрити,

богатствата си тайно там броят.


От векове живеят в тоз вълшебен свят,

от древните легенди само нам познат.


                                             12.01.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миро All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...