22 янв. 2011 г., 17:55

Приказка

771 0 1

126.

 

 

В горите стари, в дебрите незнайни,

където дъбове вековни има,

живеят същества чудати и потайни,

вселена цяла, но за нас - незрима.

Във клоните - въздушни Елфи,

по-леки от перо на птица,

във корените са зарити делви,

за Леприконите - живителна искрица.

Дървесни духове - в дъбаците прикрити,

от хорски погледи далеч стоят,

а Гномовете малки, под земята скрити,

богатствата си тайно там броят.


От векове живеят в тоз вълшебен свят,

от древните легенди само нам познат.


                                             12.01.2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миро Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...