22.01.2011 г., 17:55

Приказка

770 0 1

126.

 

 

В горите стари, в дебрите незнайни,

където дъбове вековни има,

живеят същества чудати и потайни,

вселена цяла, но за нас - незрима.

Във клоните - въздушни Елфи,

по-леки от перо на птица,

във корените са зарити делви,

за Леприконите - живителна искрица.

Дървесни духове - в дъбаците прикрити,

от хорски погледи далеч стоят,

а Гномовете малки, под земята скрити,

богатствата си тайно там броят.


От векове живеят в тоз вълшебен свят,

от древните легенди само нам познат.


                                             12.01.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...