2 nov 2014, 17:34

Приказка

528 0 1

Приказка

 

Когато те погледна 

и ти се взираш право в моите очи,

аз виждам океани, небеса и слънчеви лъчи!

Виждам как изгубва се дъното на дълбокото море

и как два лъча се прокрадват през синьото небе.

И сякаш небето и земята искат да се стигнат

и ръце един към друг да издигнат.

Всеки път, щом погледна в твоите очи,

аз забравям кое е сън и кое е реалност,

и си представям красива приказка,

в която героите сме Аз и Ти.

 

Людмила Дунгьова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....