2 нояб. 2014 г., 17:34

Приказка

527 0 1

Приказка

 

Когато те погледна 

и ти се взираш право в моите очи,

аз виждам океани, небеса и слънчеви лъчи!

Виждам как изгубва се дъното на дълбокото море

и как два лъча се прокрадват през синьото небе.

И сякаш небето и земята искат да се стигнат

и ръце един към друг да издигнат.

Всеки път, щом погледна в твоите очи,

аз забравям кое е сън и кое е реалност,

и си представям красива приказка,

в която героите сме Аз и Ти.

 

Людмила Дунгьова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...