2.11.2014 г., 17:34

Приказка

529 0 1

Приказка

 

Когато те погледна 

и ти се взираш право в моите очи,

аз виждам океани, небеса и слънчеви лъчи!

Виждам как изгубва се дъното на дълбокото море

и как два лъча се прокрадват през синьото небе.

И сякаш небето и земята искат да се стигнат

и ръце един към друг да издигнат.

Всеки път, щом погледна в твоите очи,

аз забравям кое е сън и кое е реалност,

и си представям красива приказка,

в която героите сме Аз и Ти.

 

Людмила Дунгьова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...