2.11.2014 г., 17:34

Приказка

530 0 1

Приказка

 

Когато те погледна 

и ти се взираш право в моите очи,

аз виждам океани, небеса и слънчеви лъчи!

Виждам как изгубва се дъното на дълбокото море

и как два лъча се прокрадват през синьото небе.

И сякаш небето и земята искат да се стигнат

и ръце един към друг да издигнат.

Всеки път, щом погледна в твоите очи,

аз забравям кое е сън и кое е реалност,

и си представям красива приказка,

в която героите сме Аз и Ти.

 

Людмила Дунгьова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...