9 jul 2015, 10:58

Приказка

  Poesía
903 0 5

Магичен, просто, е светът.
И без вълшебни, прашни лампи,
И без съкровищата скъпи
На Джинове, от векове забравени.

 

Вълшебен, просто, е денят.
Без да го търсим нейде, в пещерите.
Не всичките килимчета летят,
Но пък на воля реят се мечтите.

 

Вълшебна също е нощта,
Когато в тъмното бленуваме...
Тъй малък миг от вечността,
За който от деца сънуваме...

 

Вълшебни са и думите, усмивките,
С които се даряваме взаимно,
Вълшебна е и нежната милувка,
Когато сме сами, интимно...

 

Магията е всъщност в нас.
Объркани, я търсим другаде...
И може би, обхванати от страх,
Из приказки измислени се лутаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Могат, разбира се. Аз, лично, си живея в реалния свят. Който е прекрасен. Е, ще ми се от време на време по някой принц или говоряща жаба или златна гъска, ама... Компенсирам с деца, котки, куче и джин.
  • Хайде, хайде сега, измислените приказки могат да са си очарователни
  • Не е прозрение...точно. По-скоро обяснение. Субектът, на който е посветено, до ден днешен е сърдит от сутринта. Ежедневно. На света и всички, които мърдат различно. И се радвам, че се усмихвате! Благодаря.
  • Красиво прозрение, на което мога да се усмихна! Поздрав, Елена!
  • Истинността на написаното е впечатляваща - днес всеки си живее в свой, почти измислен свят, защото иначе спасение няма....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...