9 jul 2015, 10:58

Приказка 

  Poesía
476 0 5

Магичен, просто, е светът.
И без вълшебни, прашни лампи,
И без съкровищата скъпи
На Джинове, от векове забравени.

 

Вълшебен, просто, е денят.
Без да го търсим нейде, в пещерите.
Не всичките килимчета летят,
Но пък на воля реят се мечтите.

 

Вълшебна също е нощта,
Когато в тъмното бленуваме...
Тъй малък миг от вечността,
За който от деца сънуваме...

 

Вълшебни са и думите, усмивките,
С които се даряваме взаимно,
Вълшебна е и нежната милувка,
Когато сме сами, интимно...

 

Магията е всъщност в нас.
Объркани, я търсим другаде...
И може би, обхванати от страх,
Из приказки измислени се лутаме...

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Могат, разбира се. Аз, лично, си живея в реалния свят. Който е прекрасен. Е, ще ми се от време на време по някой принц или говоряща жаба или златна гъска, ама... Компенсирам с деца, котки, куче и джин.
  • Хайде, хайде сега, измислените приказки могат да са си очарователни
  • Не е прозрение...точно. По-скоро обяснение. Субектът, на който е посветено, до ден днешен е сърдит от сутринта. Ежедневно. На света и всички, които мърдат различно. И се радвам, че се усмихвате! Благодаря.
  • Красиво прозрение, на което мога да се усмихна! Поздрав, Елена!
  • Истинността на написаното е впечатляваща - днес всеки си живее в свой, почти измислен свят, защото иначе спасение няма....
Propuestas
: ??:??