Приказка
Магичен, просто, е светът.
И без вълшебни, прашни лампи,
И без съкровищата скъпи
На Джинове, от векове забравени.
Вълшебен, просто, е денят.
Без да го търсим нейде, в пещерите.
Не всичките килимчета летят,
Но пък на воля реят се мечтите.
Вълшебна също е нощта,
Когато в тъмното бленуваме...
Тъй малък миг от вечността,
За който от деца сънуваме...
Вълшебни са и думите, усмивките,
С които се даряваме взаимно,
Вълшебна е и нежната милувка,
Когато сме сами, интимно...
Магията е всъщност в нас.
Объркани, я търсим другаде...
И може би, обхванати от страх,
Из приказки измислени се лутаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Даскалова Всички права запазени
