13 oct 2007, 16:21

Приказка

  Poesía
958 0 22
Живяла е във приказна странаедна незнайно чудна хубавица!Изчаквала голямата водада донесе красива огърлица!

Живяла тя във замъка сама.Но както често случва се накрая -отворил е голямата вратапросякът... и взе, че я омая!

Къде изчезна мигом гордостта?Свалила маската на ледено момичеи влюби се за пръв път до сега,но... не във принца звезден от мечтите!

Влюби се във просяка на прага,в черната му лъскава коса,в сините очи на леопарда,в дрипите... Но тъй не го позна!

Забрави тя за златна огърлица,забрави за богатства и имот.Сърцето и към него я повлече,с целувка запечата любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...