Приказка

4 mar 2010, 11:12

Poesía

599 0 2

Зазида ме във кула без прозорец.

Погреба синьото от детските очи.

Търкулнаха се две сълзи-олово,

по-тежки и от мраморни скали.

Останах принца да дочакам,

заплитайки косите в стъпала.

Разпъната на седем златни кръста...

Пристигна звярът, омагьосан от нощта.

Не беше принц, а имаше богатство.

Протегна грозни като вещица ръце.

Опита се да ме превърне в жаба,

запалил сатанински, ангелски криле.

Не знам с каква целувка го замаях.

Отприщи звярът мократа луна...

Простила всичко, страшно го наказах

да живее вечно в плен на любовта.

07.10.09г

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vasisid (Василена Костова)

2010-03-06T10:28:15+02:00

Да БЪДЕМ!Благодаря за коментара!
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2010-03-04T20:27:58+02:00

"Простила всичко, страшно го наказах
да живее вечно в плен на любовта"
.............................................
Оригинален и силно въздействащ стих!
Поздрави и за смелата лирическа,
и за оригиналната поетеса!
БЪДИ!