4 мар. 2010 г., 11:12

Приказка 

  Поэзия
560 0 2



Зазида ме във кула без прозорец.

Погреба синьото от детските очи.

Търкулнаха се две сълзи-олово,

по-тежки и от мраморни скали.

Останах принца да дочакам,

заплитайки косите в стъпала.

Разпъната на седем златни кръста...

Пристигна звярът, омагьосан от нощта.

Не беше принц, а имаше богатство.

Протегна грозни като вещица ръце.

Опита се да ме превърне в жаба,

запалил сатанински, ангелски криле.

Не знам с каква целувка го замаях.

Отприщи звярът мократа луна...

Простила всичко, страшно го наказах

да живее вечно в плен на любовта.



07.10.09г

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да БЪДЕМ!Благодаря за коментара!
  • "Простила всичко, страшно го наказах
    да живее вечно в плен на любовта"
    .............................................
    Оригинален и силно въздействащ стих!
    Поздрави и за смелата лирическа,
    и за оригиналната поетеса!
    БЪДИ!
Предложения
: ??:??