13 feb 2010, 11:07

Приказка

911 0 0

Сега ще ти разкажа
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче -
момиче без душа...
не искаше тя да обича,
искаше да е сама.
Болеше я от всеки спомен,
живееше с предишното си "Аз".
Духът ù бе сломен...
тя вечно плачеше без глас.
Една нощ, обаче, срещна
очите на момче...
момче, обзето от тъга -
сърцето ù той взе!
Тя довери му се в нощта
и го хвана за ръката,
но не осъзна
колко е влюбена - горката!
Ала всичко бързо свърши.
Все пак: "Приказка една..."
Той сълзите никога не ще забърше
на таз прокудена душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...