13.02.2010 г., 11:07

Приказка

915 0 0

Сега ще ти разкажа
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче -
момиче без душа...
не искаше тя да обича,
искаше да е сама.
Болеше я от всеки спомен,
живееше с предишното си "Аз".
Духът ù бе сломен...
тя вечно плачеше без глас.
Една нощ, обаче, срещна
очите на момче...
момче, обзето от тъга -
сърцето ù той взе!
Тя довери му се в нощта
и го хвана за ръката,
но не осъзна
колко е влюбена - горката!
Ала всичко бързо свърши.
Все пак: "Приказка една..."
Той сълзите никога не ще забърше
на таз прокудена душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...