13.02.2010 г., 11:07

Приказка

913 0 0

Сега ще ти разкажа
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче -
момиче без душа...
не искаше тя да обича,
искаше да е сама.
Болеше я от всеки спомен,
живееше с предишното си "Аз".
Духът ù бе сломен...
тя вечно плачеше без глас.
Една нощ, обаче, срещна
очите на момче...
момче, обзето от тъга -
сърцето ù той взе!
Тя довери му се в нощта
и го хвана за ръката,
но не осъзна
колко е влюбена - горката!
Ала всичко бързо свърши.
Все пак: "Приказка една..."
Той сълзите никога не ще забърше
на таз прокудена душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...