Feb 13, 2010, 11:07 AM

Приказка

  Poetry » Love
910 0 0

Сега ще ти разкажа
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче -
момиче без душа...
не искаше тя да обича,
искаше да е сама.
Болеше я от всеки спомен,
живееше с предишното си "Аз".
Духът ù бе сломен...
тя вечно плачеше без глас.
Една нощ, обаче, срещна
очите на момче...
момче, обзето от тъга -
сърцето ù той взе!
Тя довери му се в нощта
и го хвана за ръката,
но не осъзна
колко е влюбена - горката!
Ала всичко бързо свърши.
Все пак: "Приказка една..."
Той сълзите никога не ще забърше
на таз прокудена душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...