19 oct 2004, 22:07

Приказка

  Poesía
1.1K 0 0
Искаш приказка
да ти разкажа.
Да е за големи,
но да не е за Русалки,
нито пък за Феи.
Нека да е ... Самодива.
Имало една, сама и дива,
денем в града живеела,
нощем в гората бягала,
разпускала си косата,
поглеждала луната
и се замечтавала,
уязвима ставала,
топлина я обливала,
снага извивала...
Видял я един левент,
дето денем в града живеел,
а нощем в гората бягал,
видял я там в тревата,
огряна от луната,
нежно я докоснал,
а тя, сама и дива,
в ръцете му се отпуснала
устни в устни притиснала...
Как станало никой не знае
ръцете им се оплели,
косите и се разпилели
и звездите,
със земята се слели...
От стоновете ,
птиците се разлетели,
Луната се изчервила
и взела тя, последната му сила...
Щял да си замине
мърцина левента,
но тя го съжалила
с роса го измила,
с целувки го изсушила,
а после му върнала,
мъжката сила.
И той от нея запленен
без да знае, че е Самодива,
започнал да идва в гората
ден след ден, за да и дава
от своята сила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...