9 ene 2007, 20:40

Приказка без край 2

  Poesía
876 0 17

Всяка твоя дума

ме съблича,

не спирай

да редиш слова,

но по мен пиши,

не по листа

използвай,

само устни за това.

Разказвай ми

желанията свои,

сънищата-

върху мен сбъдни,

дълги нощи

бяхме там герои,

в два пламъка

сега ни превърни

Копней ме,

както бряг- вълните

Мен вълнувай-

ненаписана жена,

забивай силно

на Амур стрелите

Озаглави ме-

“Книга на страстта”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еййй страшно е!!!!
  • Добре дошъл, Марти!
    Сили имам аз, за такива хубави неща

    Благодаря на всички!!!
  • Думите, ще те обхождат,
    изричайки те във нощта.
    Шепнейки ефекта се усилва,
    имаш ли сила за това!?!?
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Тази лирична героиня е нещо повече "латино"! Отколкото "новоизлюпена" европейка!
    Пожелавам й всичко желано да се сбъдне!
  • Роман си ти...за Любовта!
    Прегръдка!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...