9 ene 2007, 20:40

Приказка без край 2

  Poesía
878 0 17

Всяка твоя дума

ме съблича,

не спирай

да редиш слова,

но по мен пиши,

не по листа

използвай,

само устни за това.

Разказвай ми

желанията свои,

сънищата-

върху мен сбъдни,

дълги нощи

бяхме там герои,

в два пламъка

сега ни превърни

Копней ме,

както бряг- вълните

Мен вълнувай-

ненаписана жена,

забивай силно

на Амур стрелите

Озаглави ме-

“Книга на страстта”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еййй страшно е!!!!
  • Добре дошъл, Марти!
    Сили имам аз, за такива хубави неща

    Благодаря на всички!!!
  • Думите, ще те обхождат,
    изричайки те във нощта.
    Шепнейки ефекта се усилва,
    имаш ли сила за това!?!?
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Тази лирична героиня е нещо повече "латино"! Отколкото "новоизлюпена" европейка!
    Пожелавам й всичко желано да се сбъдне!
  • Роман си ти...за Любовта!
    Прегръдка!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...