9 янв. 2007 г., 20:40

Приказка без край 2

877 0 17

Всяка твоя дума

ме съблича,

не спирай

да редиш слова,

но по мен пиши,

не по листа

използвай,

само устни за това.

Разказвай ми

желанията свои,

сънищата-

върху мен сбъдни,

дълги нощи

бяхме там герои,

в два пламъка

сега ни превърни

Копней ме,

както бряг- вълните

Мен вълнувай-

ненаписана жена,

забивай силно

на Амур стрелите

Озаглави ме-

“Книга на страстта”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еййй страшно е!!!!
  • Добре дошъл, Марти!
    Сили имам аз, за такива хубави неща

    Благодаря на всички!!!
  • Думите, ще те обхождат,
    изричайки те във нощта.
    Шепнейки ефекта се усилва,
    имаш ли сила за това!?!?
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Тази лирична героиня е нещо повече "латино"! Отколкото "новоизлюпена" европейка!
    Пожелавам й всичко желано да се сбъдне!
  • Роман си ти...за Любовта!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....