27 sept 2012, 17:13

Приказка без сюжет

  Poesía » Otra
1K 0 18

Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит
„Стара Любов” – пак фатална.
И на минус излиза скръбта ми по тебе,
и солена е лихвата. Не солена – брутална!

Стана ясно още с първия прочит –
сбъркал си своята спяща принцеса.
Да ти имам късмета! На тебе ли точно
се падна актриса (тире) поетеса?
Луда за сто, твърдоглава и опака, дива,
сякаш от малка в гората съм расла.
С чепати обноски, с оранжева грива,
а с ранима душа?... Ей, тука... става опасно.

Ето и краят:
В 12 без 5 ще си тръгна нормално,
а надолу по стълбите бясно ще тичам...
Ох, как ми писна от пантофки кристални!
Безсюжетно искам да бъда обичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...