15 abr 2015, 1:27

Приказка - България

  Poesía
558 0 1

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.

Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината, 
дето все не може да се случи.

Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.

Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина, 
лошотията реално в тебе става.

Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят. 
С хубав край, ти също ще изгрееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...