15 abr 2015, 1:27

Приказка - България

  Poesía
556 0 1

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.

Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината, 
дето все не може да се случи.

Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.

Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина, 
лошотията реално в тебе става.

Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят. 
С хубав край, ти също ще изгрееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...