15 апр. 2015 г., 01:27

Приказка - България

564 0 1

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.

Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината, 
дето все не може да се случи.

Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.

Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина, 
лошотията реално в тебе става.

Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят. 
С хубав край, ти също ще изгрееш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...