Apr 15, 2015, 1:27 AM

Приказка - България

  Poetry
559 0 1

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.

Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината, 
дето все не може да се случи.

Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.

Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина, 
лошотията реално в тебе става.

Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят. 
С хубав край, ти също ще изгрееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...