Apr 15, 2015, 1:27 AM

Приказка - България

  Poetry
561 0 1

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.

Няма да измислям страшилата,
дето от кръвчицата ти смучат.
Няма да измислям светлината, 
дето все не може да се случи.

Просто ще разказвам да треперят
тия, дето нямат и представа,
че във тази приказка живея,
въпреки че тялом днес ме няма.

Тия дето приказки измислят,
дето нямат мъничка представа,
че ужасното е също истина, 
лошотията реално в тебе става.

Аз ще те разказвам и го зная,
че дори такава в мен живееш.
Хубав е на приказките краят. 
С хубав край, ти също ще изгрееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...