Ела! Приказка, моля те, разкажи ми,

за да мога за малко поне да поспя.

По вълшебни пътеки посред нощ поведи ме,

положи ме във ложе с екзотични цветя.

Умъртви бързо оня дракон ужасен,

дето все ме преследва, с дъха си гори,

направи ми простора най-прекрасен и ясен,

прогони ми бедите в Тилилейски гори.

Килимче вълшебно сложи ми - да седна,

да се нося по този тъй мил, шарен свят.

И  хиляда и първа да е - не нощ последна -

нашата единствена нощ с непознат аромат.

Омайниче-биле ми дай да изпия,

дето ражда красиви, добри чудеса.

За любов направи ми и потайна магия.

Упоена, в ръцете ти да  заспя начаса.

Води ме във твоята приказка нежна,

разпилявай звезди и воали от страст.

Във самия ù край, влюбена до неизбежност,

ще изгрея единствена и най-истинска АЗ.