Ела! Приказка, моля те, разкажи ми,
за да мога за малко поне да поспя.
По вълшебни пътеки посред нощ поведи ме,
положи ме във ложе с екзотични цветя.
Умъртви бързо оня дракон ужасен,
дето все ме преследва, с дъха си гори,
направи ми простора най-прекрасен и ясен,
прогони ми бедите в Тилилейски гори.
Килимче вълшебно сложи ми - да седна,
да се нося по този тъй мил, шарен свят.
И хиляда и първа да е - не нощ последна -
нашата единствена нощ с непознат аромат.
Омайниче-биле ми дай да изпия,
дето ражда красиви, добри чудеса.
За любов направи ми и потайна магия.
Упоена, в ръцете ти да заспя начаса.
Води ме във твоята приказка нежна,
разпилявай звезди и воали от страст.
Във самия ù край, влюбена до неизбежност,
ще изгрея единствена и най-истинска АЗ.
© Нина Чилиянска Всички права запазени