Приказка над стълбата (ЧАСТ ВТОРА)

...Събудих се погледнах в тъмнината,
учудих се, че никои не видях ,
но светлина от пръста на ръката
просветна странно,бавно... и замря.
Тогава аз си спомних всичко,
избистри се съзнанието, стана чисто,
и дори след цялата печал, сълзи, тъга
моя разум се превърна в светлина!
И започна всичко от начало,
сякаш нов и прероден
със нова сила, дух и здраво тяло
виждах как света е изграден.
И имаше неща безбройни,
който аз бих променил,
но свързани със нишките исконни
света навярно би се разрушил!
Аз тръгнал съм по вярната пътека,
душата ми е пътеводна светлина
и свети тя дори и там, където
страха пропил е в хорските сърца
И ето ме, аз все още чакам
кога ли, но дано не дойде ден,
във който пръстена поставен на ръката,
ще трябва да ме ползва той... чрез мен.

...И нека светлината на душата ти осветява твоя път!