12 авг. 2004 г., 10:56

Приказка над стълбата (ЧАСТ ВТОРА)

1.8K 0 0
...Събудих се погледнах в тъмнината,
учудих се, че никои не видях ,
но светлина от пръста на ръката
просветна странно,бавно... и замря.
Тогава аз си спомних всичко,
избистри се съзнанието, стана чисто,
и дори след цялата печал, сълзи, тъга
моя разум се превърна в светлина!
И започна всичко от начало,
сякаш нов и прероден
със нова сила, дух и здраво тяло
виждах как света е изграден.
И имаше неща безбройни,
който аз бих променил,
но свързани със нишките исконни
света навярно би се разрушил!
Аз тръгнал съм по вярната пътека,
душата ми е пътеводна светлина
и свети тя дори и там, където
страха пропил е в хорските сърца
И ето ме, аз все още чакам
кога ли, но дано не дойде ден,
във който пръстена поставен на ръката,
ще трябва да ме ползва той... чрез мен.

...И нека светлината на душата ти осветява твоя път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диан Гочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...