Смръщен е и има рог,
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае,
зебра е, но как да е,
скрита в сухата трева,
тигър дебне. Затова.
Мернах шарен, гъвкав клон,
о, това било питон.
Шимпанзетата за миг,
прогласяват за велик,
най- добрия и избран.
Носи името Тарзан.
Джунглата е чуден свят –
папагалите крещят :
Той е цар, велик и пръв
и разбира се е... Лъв.
Приказка написах – в стих,
мъничко се уморих.
Хайде малко да поспим,
утре пак ще продължим.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados