15 февр. 2021 г., 21:30  

Приказка написах

1.1K 4 16

Смръщен е и има рог,
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае,
зебра е, но как да е,
скрита в сухата трева,
тигър дебне. Затова.
Мернах шарен, гъвкав клон,
о, това било питон.
Шимпанзетата за миг,
прогласяват за велик,
най- добрия и избран.
Носи името Тарзан.
Джунглата е чуден свят –
папагалите крещят :
Той е цар, велик и пръв
и разбира се е... Лъв.
Приказка написах  – в стих,
мъничко се уморих.
Хайде малко да поспим,
утре пак ще продължим.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...