Приказка написана с мълчание

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.

Не говори, вълшебнико мой.

Само вплитай пръсти в косите ми.

Роши ги неспирно с любов.

И разкажи ми най-красивата приказка.

Онази дето и двамата знаем наизуст.

Онази, дето не се нуждае от думи.

Готова съм любов със теб да тръгна,

по безкрайния път на неразумието.

И искам сплели ръце да вървим.

Чак до безкрая със тебе да стигнем.

Нищо че този път ще е много трънлив,

Аз знай, по-силно теб ще обикна!

И ще бъда героинята на нашата приказка.

Онази, дето със теб ще напишем.

В нея ще вложим целия смисъл,

На любовта ни единствена!

И допрели верни длани със теб ще вървим.

По най-щастливия път изграден от любов.

Ти ще си моя любим.

А аз ще бъда героинята на твоя живот!

За финал. Целуни ме!

И накарай думите да са незначителни.

Нека любов със теб да мълчим.

И да пишем нашата приказка!

Автор: Полина Велчова