6 февр. 2019 г., 00:33

Приказка написана с мълчание

844 0 0

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.

 

 

Не говори, вълшебнико мой.

Само вплитай пръсти в косите ми.

Роши ги неспирно с любов.

И разкажи ми най-красивата приказка.

 

Онази дето и двамата знаем наизуст.

Онази, дето не се нуждае от думи.

Готова съм любов със теб да тръгна,

по безкрайния път на неразумието.

 

И искам сплели ръце да вървим.

Чак до безкрая със тебе да стигнем.

Нищо че този път ще е много трънлив,

Аз знай, по-силно теб ще обикна!

 

И ще бъда героинята на нашата приказка.

Онази, дето със теб ще напишем.

В нея ще вложим целия смисъл,

На любовта ни единствена!

 

И допрели верни длани със теб ще вървим.

По най-щастливия път изграден от любов.

Ти ще си моя любим.

А аз ще бъда героинята на твоя живот!

 

За финал. Целуни ме!

И накарай думите да са незначителни.

Нека любов със теб да мълчим.

И да пишем нашата приказка!

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...