6.02.2019 г., 0:33

Приказка написана с мълчание

838 0 0

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.

 

 

Не говори, вълшебнико мой.

Само вплитай пръсти в косите ми.

Роши ги неспирно с любов.

И разкажи ми най-красивата приказка.

 

Онази дето и двамата знаем наизуст.

Онази, дето не се нуждае от думи.

Готова съм любов със теб да тръгна,

по безкрайния път на неразумието.

 

И искам сплели ръце да вървим.

Чак до безкрая със тебе да стигнем.

Нищо че този път ще е много трънлив,

Аз знай, по-силно теб ще обикна!

 

И ще бъда героинята на нашата приказка.

Онази, дето със теб ще напишем.

В нея ще вложим целия смисъл,

На любовта ни единствена!

 

И допрели верни длани със теб ще вървим.

По най-щастливия път изграден от любов.

Ти ще си моя любим.

А аз ще бъда героинята на твоя живот!

 

За финал. Целуни ме!

И накарай думите да са незначителни.

Нека любов със теб да мълчим.

И да пишем нашата приказка!

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...