За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.
Не говори, вълшебнико мой.
Само вплитай пръсти в косите ми.
Роши ги неспирно с любов.
И разкажи ми най-красивата приказка.
Онази дето и двамата знаем наизуст.
Онази, дето не се нуждае от думи.
Готова съм любов със теб да тръгна,
по безкрайния път на неразумието.
И искам сплели ръце да вървим.
Чак до безкрая със тебе да стигнем.
Нищо че този път ще е много трънлив,
Аз знай, по-силно теб ще обикна!
И ще бъда героинята на нашата приказка.
Онази, дето със теб ще напишем.
В нея ще вложим целия смисъл,
На любовта ни единствена!
И допрели верни длани със теб ще вървим.
По най-щастливия път изграден от любов.
Ти ще си моя любим.
А аз ще бъда героинята на твоя живот!
За финал. Целуни ме!
И накарай думите да са незначителни.
Нека любов със теб да мълчим.
И да пишем нашата приказка!
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени