Feb 6, 2019, 12:33 AM

Приказка написана с мълчание

  Poetry » Love
839 0 0

За най-красивите приказки не са нужни думи, а две сърца, които да туптят в един и същи ритъм.

 

 

Не говори, вълшебнико мой.

Само вплитай пръсти в косите ми.

Роши ги неспирно с любов.

И разкажи ми най-красивата приказка.

 

Онази дето и двамата знаем наизуст.

Онази, дето не се нуждае от думи.

Готова съм любов със теб да тръгна,

по безкрайния път на неразумието.

 

И искам сплели ръце да вървим.

Чак до безкрая със тебе да стигнем.

Нищо че този път ще е много трънлив,

Аз знай, по-силно теб ще обикна!

 

И ще бъда героинята на нашата приказка.

Онази, дето със теб ще напишем.

В нея ще вложим целия смисъл,

На любовта ни единствена!

 

И допрели верни длани със теб ще вървим.

По най-щастливия път изграден от любов.

Ти ще си моя любим.

А аз ще бъда героинята на твоя живот!

 

За финал. Целуни ме!

И накарай думите да са незначителни.

Нека любов със теб да мълчим.

И да пишем нашата приказка!

 

Автор: Полина Велчова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Велчова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...