21 jun 2022, 12:26

Приказка небесна

1.1K 2 13

Облачета бели

на небето спрели,

фигурки рисуват,

аз им се любувам.

Зайче бяло скача,

слонче го закача,

после се размиват,

на далеч отиват.

Други се явяват,

пак се заиграват.

Клоун с дълга шапка,

малка, сладка жабка.

Охлювче, лисица

и граблива птица.

В приказка една,

попаднах, май, сега!

Мама ме побутва,

по рамото ме тупа:

„Мими, приземи се,

урока научи си!“

 

 - Облачета бели

на небето спрели,

утре ще се върна,

отново да ви зърна!

Уроците ме чакат,

ще бъда като кака –

примерна, добричка,

отлична ученичка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още веднъж ти благодаря, Лидия!
  • Непременно помисли по въпроса.
    Децата имат нужда да се учат на красота и доброта!
  • Лидия, сърдечно ти благодаря за милите думи и за признанието - зарадва ме много! Хубаво е човек да прочете такива думи! Да, чела съм и харесвам някои твои детски стихчета. Радвам се за книжката, която ти предстои да издадеш и ти пожелавам успех! Моя такава все още не е на лице и не съм обмисляла идеята, но...знае ли човек
    Бъди здрава!
  • Иве,разкошно пишеш!И другите ти стихотворения са много хубави , но в детските ти съм направо влюбена!Имаш талант за детска поетеса,което не е никак лесно.Аз също пиша детски и се каня да издам първата си книжка.Ще се радвам,ако мога да ти я подаря,но още повече ще се радвам,ако ти ми изпратиш своя Непременно продължавай с детските стихчета,разкошни са!
  • Силве, радвам се! Благодаря ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...