Приказка небесна
Облачета бели
на небето спрели,
фигурки рисуват,
аз им се любувам.
Зайче бяло скача,
слонче го закача,
после се размиват,
на далеч отиват.
Други се явяват,
пак се заиграват.
Клоун с дълга шапка,
малка, сладка жабка.
Охлювче, лисица
и граблива птица.
В приказка една,
попаднах, май, сега!
Мама ме побутва,
по рамото ме тупа:
„Мими, приземи се,
урока научи си!“
- Облачета бели
на небето спрели,
утре ще се върна,
отново да ви зърна!
Уроците ме чакат,
ще бъда като кака –
примерна, добричка,
отлична ученичка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
