7 ago 2021, 21:38  

Приказка под океана

  Poesía
936 18 12

Някъде много надълбоко.

Някъде под синята сянка на коралите,

       в набръчканото дъно,

скрит за мъртвия прилив на дните,

има прозорец

      и никой не знае за него.

...Но често се питам за онова необмислено...

                                                дори невъзможно

под голямата повърхност.

...Когато тинята се втурне след подводните течения

изригват вулканични светлини

и се излъчва крехката материя на мислите.

Може би и свободата, на която се дължим

е там - зад неговата истина...

                    а дъното е някаква измислица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, Ив, благодаря ви за коментарите!

    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Умееш да ме караш да се замисля. Щом дъното е измислица, докъде ще стигне потъването!? Поздравления, Младен!
  • Благодаря на всички за ценните коментари! Трогнат съм от писменото ви внимание. Трогнат съм от оценилите и поставили текста ми в Любими. Той има дълга тоталитарна история, която може би ще се осмеля да ви разкажа в един отделен материал.

    П.П. Благодаря за въпроса, Ив. Отговорът е, че се отнася за прозореца, който е същевременно "онова необмислено...дори невъзможно", "а дъното е някаква измислица."
  • Може би става дума за океана от не изучените дълбини на мозъка ни.А прозореца е познанието, което успяваме до натрупаме през живота си.Както и да го мисля, Младен, ми звучи като загадка!
  • Умно. И пак странно...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...