7.08.2021 г., 21:38  

Приказка под океана

933 18 12

Някъде много надълбоко.

Някъде под синята сянка на коралите,

       в набръчканото дъно,

скрит за мъртвия прилив на дните,

има прозорец

      и никой не знае за него.

...Но често се питам за онова необмислено...

                                                дори невъзможно

под голямата повърхност.

...Когато тинята се втурне след подводните течения

изригват вулканични светлини

и се излъчва крехката материя на мислите.

Може би и свободата, на която се дължим

е там - зад неговата истина...

                    а дъното е някаква измислица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси, Ив, благодаря ви за коментарите!

    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Умееш да ме караш да се замисля. Щом дъното е измислица, докъде ще стигне потъването!? Поздравления, Младен!
  • Благодаря на всички за ценните коментари! Трогнат съм от писменото ви внимание. Трогнат съм от оценилите и поставили текста ми в Любими. Той има дълга тоталитарна история, която може би ще се осмеля да ви разкажа в един отделен материал.

    П.П. Благодаря за въпроса, Ив. Отговорът е, че се отнася за прозореца, който е същевременно "онова необмислено...дори невъзможно", "а дъното е някаква измислица."
  • Може би става дума за океана от не изучените дълбини на мозъка ни.А прозореца е познанието, което успяваме до натрупаме през живота си.Както и да го мисля, Младен, ми звучи като загадка!
  • Умно. И пак странно...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....