7 авг. 2021 г., 21:38  

Приказка под океана

938 18 12

Някъде много надълбоко.

Някъде под синята сянка на коралите,

       в набръчканото дъно,

скрит за мъртвия прилив на дните,

има прозорец

      и никой не знае за него.

...Но често се питам за онова необмислено...

                                                дори невъзможно

под голямата повърхност.

...Когато тинята се втурне след подводните течения

изригват вулканични светлини

и се излъчва крехката материя на мислите.

Може би и свободата, на която се дължим

е там - зад неговата истина...

                    а дъното е някаква измислица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, Ив, благодаря ви за коментарите!

    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Умееш да ме караш да се замисля. Щом дъното е измислица, докъде ще стигне потъването!? Поздравления, Младен!
  • Благодаря на всички за ценните коментари! Трогнат съм от писменото ви внимание. Трогнат съм от оценилите и поставили текста ми в Любими. Той има дълга тоталитарна история, която може би ще се осмеля да ви разкажа в един отделен материал.

    П.П. Благодаря за въпроса, Ив. Отговорът е, че се отнася за прозореца, който е същевременно "онова необмислено...дори невъзможно", "а дъното е някаква измислица."
  • Може би става дума за океана от не изучените дълбини на мозъка ни.А прозореца е познанието, което успяваме до натрупаме през живота си.Както и да го мисля, Младен, ми звучи като загадка!
  • Умно. И пак странно...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...