Aug 7, 2021, 9:38 PM  

Приказка под океана

  Poetry
939 18 12

Някъде много надълбоко.

Някъде под синята сянка на коралите,

       в набръчканото дъно,

скрит за мъртвия прилив на дните,

има прозорец

      и никой не знае за него.

...Но често се питам за онова необмислено...

                                                дори невъзможно

под голямата повърхност.

...Когато тинята се втурне след подводните течения

изригват вулканични светлини

и се излъчва крехката материя на мислите.

Може би и свободата, на която се дължим

е там - зад неговата истина...

                    а дъното е някаква измислица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Роси, Ив, благодаря ви за коментарите!

    Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Умееш да ме караш да се замисля. Щом дъното е измислица, докъде ще стигне потъването!? Поздравления, Младен!
  • Благодаря на всички за ценните коментари! Трогнат съм от писменото ви внимание. Трогнат съм от оценилите и поставили текста ми в Любими. Той има дълга тоталитарна история, която може би ще се осмеля да ви разкажа в един отделен материал.

    П.П. Благодаря за въпроса, Ив. Отговорът е, че се отнася за прозореца, който е същевременно "онова необмислено...дори невъзможно", "а дъното е някаква измислица."
  • Може би става дума за океана от не изучените дълбини на мозъка ни.А прозореца е познанието, което успяваме до натрупаме през живота си.Както и да го мисля, Младен, ми звучи като загадка!
  • Умно. И пак странно...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...