12 jul 2007, 9:00

Приказка шеста - позакъсняла и безутешна (експериментален цикъл)

  Poesía
752 0 4

нещо

някой

плаче

що

ли

е

това

просълзено

май

юначе

свило

се

е

на

кълбо

и

нищо

нищичко

не

чува

тропа

яростно

с

краче

желало

си

е

пожелало

любима

с

красоти

безчет

а

тя

бунтува

се

не

разрешава

всичко

на

копнежното

момче

та

значи

тръшнала

се

тя

с

изваяното

си

телце

и

пожелала

само

радост

и

никакви

целувки

ни

милувки


 

не


 

дори

за

сигурност

горката

се

оковала

цяла

себе

си

самата

юначето

се

натъжило

защо

ли

иска

тя

нарочно

него

да

го

заболи

окови

с

лекота

разбило

но

си

тръгнало

само

не

се

обърнало

назад

дори


а

тя

си

казвала


 

дано


 

(следва при съавторката)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...