25 ago 2014, 22:18

Приказка в изгнание 

  Poesía » De amor
606 0 3
Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени.
А беше бледа щом се взреш,
но все на Слънцето оставаше копнеж.
Уви, разказа ми за вас,
за любовта си със умиращ глас.
"Ще сe виждаме, нали?
едно - разбира се - в онези бляскави очи.
- Пази се! - следвано от глухото - И ти!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??