11 abr 2013, 8:01  

Приказка в лятна нощ...

617 0 1

 

 

 

Приказка в лятна  нощ...

 

.... Лятна вечер, нежнотиха

бавно звезден плащ замята,

птиците се изпокриха,

пада кротост над земята...

 

Идва пак нощта желана

под дъжда на звездопада

и със нежност обещана

носи тръпнеща прохлада.

 

От безветрието морни

в ритъм палав зашумяват

дървесата непокорни

щом вечерникът повява...

 

Нейде отдалеч се носи

дрезгав глас на нощна птица...

Може би тя обич проси,

или топлина й липсва...

 

...С леки стъпки, тръпна, млада

здрача властно разпиляваш,

а звездата дето пада

профила ти очертава...

 

Вярвам идваш от Звездите-

тъй загадъчно сияеш:

-Дълго ли сама се скита

за да спреш при мен накрая?..

 

И небесните завои

в оня път наречен Млечен

как ли извървя по своя

път до мен във тая вечер?..

 

Беше ли ти там студено

на Звездите из Безкрая?..

Идвайки насам смутено

да те стопля чакаш, зная,

 

че в часа на Чудесата

Любовта ще ни подгони

грабната от оня Вятър,

който тайните ни помни...

 

Даже да е непонятна

свилата душата болка-

вярвам в най-невероятното:

че обичаш ме и толкова!..

 

А от Вятъра донесен

щом Дъхът ти ме докосне-

знам, че моята Принцеса

ти ще си в нощта разкошна!..

 

....На Звездите, ако искаш

да се върнеш, утре можеш,

само трябва да са близко,

а сега глава да сложиш

 

на гърдите ми и в унес

мълчаливо да се любим... 

Надживели всеки ужас:

в Жребият да се изгубим!...

 

 д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...