Приказка в лятна нощ...
.... Лятна вечер, нежнотиха
бавно звезден плащ замята,
птиците се изпокриха,
пада кротост над земята...
Идва пак нощта желана
под дъжда на звездопада
и със нежност обещана
носи тръпнеща прохлада.
От безветрието морни
в ритъм палав зашумяват
дървесата непокорни
щом вечерникът повява...
Нейде отдалеч се носи
дрезгав глас на нощна птица...
Може би тя обич проси,
или топлина й липсва...
...С леки стъпки, тръпна, млада
здрача властно разпиляваш,
а звездата дето пада
профила ти очертава...
Вярвам идваш от Звездите-
тъй загадъчно сияеш:
-Дълго ли сама се скита
за да спреш при мен накрая?..
И небесните завои
в оня път наречен Млечен
как ли извървя по своя
път до мен във тая вечер?..
Беше ли ти там студено
на Звездите из Безкрая?..
Идвайки насам смутено
да те стопля чакаш, зная,
че в часа на Чудесата
Любовта ще ни подгони
грабната от оня Вятър,
който тайните ни помни...
Даже да е непонятна
свилата душата болка-
вярвам в най-невероятното:
че обичаш ме и толкова!..
А от Вятъра донесен
щом Дъхът ти ме докосне-
знам, че моята Принцеса
ти ще си в нощта разкошна!..
....На Звездите, ако искаш
да се върнеш, утре можеш,
само трябва да са близко,
а сега глава да сложиш
на гърдите ми и в унес
мълчаливо да се любим...
Надживели всеки ужас:
в Жребият да се изгубим!...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени