4 oct 2013, 19:59

Приказка в октомври

543 0 0

Приказка в октомври

 

Този шепот на пукащи

съчки в огнището

случва уютно с вкус на огън.

Навън ръмещ есенен дъжд

шепти на ръба на тишината.

Гонят се думи боси -

дъждостишия и огнеслучвания,

на огнището в стиха се крият.

Аз ли? Аз притихвам премалял,

лудости сбъдвам в полутон.

Болящ и обичащ, шепна

на утихналата сълзичка

приказка за обичане,

онова последното

след като свърши света...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...