4 oct 2013, 19:59

Приказка в октомври

539 0 0

Приказка в октомври

 

Този шепот на пукащи

съчки в огнището

случва уютно с вкус на огън.

Навън ръмещ есенен дъжд

шепти на ръба на тишината.

Гонят се думи боси -

дъждостишия и огнеслучвания,

на огнището в стиха се крият.

Аз ли? Аз притихвам премалял,

лудости сбъдвам в полутон.

Болящ и обичащ, шепна

на утихналата сълзичка

приказка за обичане,

онова последното

след като свърши света...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...