Приказка в октомври

Приказка в октомври

Този шепот на пукащи

съчки в огнището

случва уютно с вкус на огън.

Навън ръмещ есенен дъжд

шепти на ръба на тишината.

Гонят се думи боси -

дъждостишия и огнеслучвания,

на огнището в стиха се крият.

Аз ли? Аз притихвам премалял,

лудости сбъдвам в полутон.

Болящ и обичащ, шепна

на утихналата сълзичка

приказка за обичане,

онова последното

след като свърши света...

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)