4 окт. 2013 г., 19:59

Приказка в октомври

546 0 0

Приказка в октомври

 

Този шепот на пукащи

съчки в огнището

случва уютно с вкус на огън.

Навън ръмещ есенен дъжд

шепти на ръба на тишината.

Гонят се думи боси -

дъждостишия и огнеслучвания,

на огнището в стиха се крият.

Аз ли? Аз притихвам премалял,

лудости сбъдвам в полутон.

Болящ и обичащ, шепна

на утихналата сълзичка

приказка за обичане,

онова последното

след като свърши света...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....