4.10.2013 г., 19:59

Приказка в октомври

541 0 0

Приказка в октомври

 

Този шепот на пукащи

съчки в огнището

случва уютно с вкус на огън.

Навън ръмещ есенен дъжд

шепти на ръба на тишината.

Гонят се думи боси -

дъждостишия и огнеслучвания,

на огнището в стиха се крият.

Аз ли? Аз притихвам премалял,

лудости сбъдвам в полутон.

Болящ и обичащ, шепна

на утихналата сълзичка

приказка за обичане,

онова последното

след като свърши света...

 

©Ванко Николов (Starkmaster  ®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...